От Явор Райчев към Георги Бакалов

"И в най-кръвожадният звяр има капка милост. В менe няма, значи звяр не съм"

Уилям Шекспир

Ричард III

В присъщият за него стил, вместо да отговори на изложените в този блог проблеми, Георги Бакалов атакува автора в поредица частни писма до трети лица.

В дълго и нападателно писмо до трето лице, избрало да се разграничи от Георги Бакалов, четем следното —

Или неуравновесеният и двуличен Явор Райчев, на който помогнах след ГОДИНИ молитва и съветване, да се събере с момичето, което беше забременяло от него и не искаше да чуе за него, така, че това дете да не израсне без баща и това семейство да го бъде? И когато до мен стигна информация, че е видян с чужда жена в кола във Виена, и го потърсих за отчетност, за да му помогна, той вместо това ме отряза и сега се пише голям мой изобличител?

Ще се наложи да направя разбор на този пасаж дума по дума.

"неуравновесеният"

Моята публична позиция по отношение на Георги Бакалов е в този блог. Аз съм авторът на шестнадесет от двадесетте статии публикувани тук и прочетени почти 12 000 пъти откакто започнахме да публикуваме в края на февруари/началото на март — мисля, че това е достатъчно текст за преценка на моята (не)уравновесеност.

"двуличен"

Бил съм с Георги Бакалов два пъти — 1991-1996/7 и 2000-2007. През втория период бях съдружник с него в две търговски дружества — едно в София и едно във Виена. Когато съм бил с него съм бил с него. Когато не съм бил с него — не съм бил с него.

"...на който помогнах след ГОДИНИ молитва и съветване, да се събере с момичето, което беше забременяло от него и не искаше да чуе за него, така, че това дете да не израсне без баща и това семейство да го бъде?"

Характерно изказване за Георги Бакалов, който смята, че всички му дължат всичко.

Георги Бакалов забравя, че сделката винаги има две страни.

Но няма да се впускам в изброяване на това, което аз съм направил за него.

Първо, "момичето, което беше забременяло от него" звучи сякаш съм се натискал със слугинята в плевнята.

С Лилиан, се запознахме и влюбихме в София през 1998, по време на един проект в областта на съвременните изкуства, който аз координирах, и в който тя беше участник.

Искахме да сме заедно и завинаги, и да имаме дете.

Ани Българанова беше свидетел на целия процес.

Тъй като Лилиан е германка, имаше усложнения като виза, работа, език и т. н.

Различните начини, по които един българин и една германка подхождат към тези проблеми доведоха до раздяла.

Лилиан по това време беше вече бременна, не случайно, а защото искахме да имаме дете.

Бях изправен пред невъзможна ситуация.

Двама души, тогава, ми дадоха съвети, които се оказаха решаващи —

Първо, майка ми ме посъветва да не прекъсвам връзката с Лилиан.

Второ, едно момиче, с което разговарях в Амстердам, ме посъветва да призная бащинството на детето и да не позволявам друг мъж да го осинови. Тя ми разказа историята на един испански баща, който направил това, "за доброто на детето", след което майката се разделила с другия мъж, но вече бащата не можел да направи нищо за детето си — официално баща бил другият мъж.

Това бяха двата съвета, които поставиха основата, върху която стъпих, докато през 2003 не се събрахме с Лилиан.

Допълнителна подкрепа за мен бяха Петър и Ирина, моите най-добри приятели. Както и Туомо — когото Петър и Ирина свързаха с Георги Бакалов, и с когото Георги Бакалов успя да ги скара.

Във взаимоотношението ми с Лилиан Георги Бакалов бе една формалност, понеже "така е редно". Лилиан го прие заради мен. Тя говори с него за нашите проблеми заради мен. Само човек, който не познава немската култура, може да си мисли, че "ни е събрал". Процесът на събиране беше вече започнал, и Георги Бакалов беше, за Лилиан — просто част от пейзажа около мен, който тя трябва да приеме, за да сме заедно.

За това, колко Георги Бакалов разбира от събиране на семейства, говорят и най-малко петте развода на високопоставени служители и посветени стари членове в Истина от Сион и Слово на Живот, както и на хора покривани апостолски и съветвани относно семейните им проблеми директно и лично от него в продължение на години — чиито имена няма да спомена тук, защото за разлика от него, за мен личният живот на хората е личен. Отново — Георги Бакалов се хвали с битките и победите, негови или не — но забравя за провалите, защото, както казва Lt. Bromhead във филма Zulu — "Looks bad in the newspapers and upsets civilians at their breakfast."

"И когато до мен стигна информация, че е видян с чужда жена в кола във Виена, ..."

Коментирам този пасаж само защото не мога да не го коментирам, но честно казано не знам кое точно да коментиам.

С чужда жена в кола във Виена?

Кое точно е греха, тук — "чужда", "жена", "в кола" или "във Виена"?

Не знам.

А ако ме бяха видели с чужд мъж? —

Не, с мъж клишето не е толкова изтъркано и клюката не става.

Някой разказа, това е действителен случай, че е видял Георги Бакалов преди няколко дни "с чужда жена" в Арена в София, докато собствената му жена се грижи за дома и децата в САЩ — дали трябва хората от Прелом да са разтревожени? Само не съм сигурен точно от кое — дали от "чужда", от "жена", от "в Арена" или "в София"?

А ако го бяха видели с чужд мъж? Ако Георги Бакалов е Тед Хагарт номер две?

Колко сме примитивни.

"...и го потърсих за отчетност, за да му помогна, той вместо това ме отряза..."

Сега —

"Отрязах" Георги Бакалов, доколкото си спомням, през есента на 2008 по следните три причини —

Първо, около 2006 Георги Бакалов се промени.

По това време бяхме съдружници, говорехме често, спал е при мен във Виена десетина пъти. Това, което стана бе, че той спря да говори за духовни неща. Разговорите бяха само за бизнес и пари. И то по един лош начин. Георги Бакалов не гледаше къде сме силни. Той гледаше другите какво правят и искаше да правим същото — независимо от това, че другите се казват Yahoo!

През този период със задълбочаваща се тъга си спомнях историите на Лестър Съмрал, за това как Хауърд Картър е бил негов настойник. И после историята на Улф Екман — как Лестър Съмрал го поканил една вечер в хотелската си стая (и Улф Екман е бил с чужд мъж, и то не в кола, а в хотел) — след което Лестър Съмрал е заспал, но на сутринта му проповядвал и проповядвал и проповядвал. Между мен и Георги Бакалов това го нямаше. Имаше само бизнес, и то доста лош.

Второ, около 2007/2008 Георги Бакалов злоупотреби с апостолска власт и служебно положение (той бе апостол, пастор и работодател на Петър) и принуди Петър и Ирина да инвестират голяма сума от наследството на Ирина във FOREX проект на Пол Траксъл, парите бяха загубени за 10 дни. Театърът се разигра пред очите ми и единствената причина да не се намеся с моето икономическо образование и да спра това очевидно безумие (Петър и Ирина искаха да си купят жилище с тези пари) бе, че няколко месеца преди това хора от Прелом се бяха опитвали да съветват Петър относно наследство, което родителите му бяха получили, и Петър бе изключително раздразнителен на тема финансови съвети (липсата на раздразнителност спрямо Георги Бакалов в този случай е допълнително доказателство за апостолското и пасторско влияние, което Георги Бакалов е имал тогава върху Петър и чрез което — го принуди да инвестира — за това ще има отделна статия).

Трето, след като парите на Петър и Ирина бяха загубени, Георги Бакалов ми се обади една вечер (той отрича това, но аз го помня, защото бе капката, която преля чашата) — за да ме покани в инвестиционен проект, за който много хора след това разказват, че са били поканени — участва се с 1 000 долара и хората се навръзват на верига, затова е добре човек да е сред първите, и като негов близък и доверен човек, той ми предложи да съм един от първите. Георги Бакалов не спомена нито дума за загубата на Петър и Ирина. Спомням си, че нещо ме преряза. Отговорих учтиво, че нямам пари в момента. Георги Бакалов каза "добре, да не те задържам тогава" и затвори. Дори не попита как са Лилиан и децата.

Това, за мен, бе края.

Разбира се, Георги Бакалов тогава направи много опити да говори с мен, но, както се изрази един друг висш служител под Георги Бакалов, който наскоро се разграничи от него, и с когото Георги Бакалов прави много опити да се свърже, но той не отговаря — "нека Георги види какво е да звъниш и никой да не вдига" — имайки пред вид собствените му опити да привлече вниманието на Георги Бакалов.

Да, тогава аз го отрязах.

Но не поради причината, в която той е избрал да вярва.

"и сега се пише голям мой изобличител?"

Един австрийски или немски канцлер, чието име все забравям, е казал, че човек има право да променя мнението си.

Ако един гамен може да стане апостол, защо аз и хора, които са живели в сянката на официалната версия на Георги Бакалов за тях в продължение на 5, 10, 15, а някои дори в продължение на 20 години — да не можем да напишем какво мислим, чувстваме и сме преживели?

И да попитаме за неща, които очевидно са били покривани за години?

Или няма свобода на изразяването?

Или само версията на Георги Бакалов е вярна, както е било в продължение на повече от 20 години.

Е, нещата се променят.

Епилог —

Тези, които не вярват, че е имало времена, когато Георги Бакалов е произнасял името ми, без да го обгражда с епитети, може да прочете статията ми Сватба в ловното имение Кранихщайн, писана на 13 май 2006 и коментарът на Георги Бакалов към нея (ако Георги Бакалов изтрие коментара си, ще публикувам копие).