Вместо да отговори на повдигнатите в този блог въпроси, Прелом продължава с пропагандата и обвиненията в "клевета".
Без нито един цитат.
Стигна се до там, че Георги Бакалов и Калоян Курдоманов си позволиха да публикуват лична кореспонденция с Явор Райчев.
Ето коментарът на Явор Райчев —
Публикуваната кореспонденция е лична, предназначена за получателят й. Съдържанието й трябваше да е разговор между бивши съработници, който остана монолог. Ако за някого то звучи грубо, невъзпитано и ниско, може би той/тя трябва да попитат какво е довело до този тон —
Служението на Георги Бакалов — в което аз бях интегрална част през годините 1991-1996 и 2000-2007, включително през втория период съдружник с Георги Бакалов в две търговски дружества, едно в България и едно в Австрия, както и често негов домакин във Виена — освен добро, е донесло и зло, което зло — наранени хора и загубени големи суми пари — е било умело прикривано чрез сложни политичеки ходове.
Аз и група хора вярваме, че поради публичния характер на служението на Георги Бакалов, това зло трябва да бъде публично оповестено и дискутирано.
Също така искаме да дадем микрофон на хора, които смятат, че такъв им е бил отказан през годините.
Ако освен това предизвикаме диалог, не два монолога или диалог, в който едната страна винаги е права, както често става в разговорите с Георги Бакалов, ще сме радостни.
До момента, освен обвинения към мен в клевета, на базата на личната ми кореспонденция с Калоян Курдоманов, диалог няма.
На нито един материал, публикуван в този блог, който е единствената ми публична позиция, не е било отговорено — нито едно от обвиненията в клевета не цитира материали публикувани тук.
Калоян Курдоманов се издигна в позиция, от която, знаейки за злото, за което говоря, избра да мълчи. Тъй като, през периода 2000-2007, съм бил съработник с него, си позволих писма съдържащи силни думи, писма между съработници, които се познават добре, защото смятам, че това, което той прави, избирайки да мълчи, е недостойно и създава атмосфера, в която същото може да продължи да се случва, и което, както виждаме в тази статия, действително продължава да се случва.
Когато Калоян не отговори на моето предизвикателство, и избра да мълчи, аз избрах да изложа позицията си тук, публично, и да дам микрофон на хора, които искат да направят същото.
Аз съм готов за диалог.
Готов съм да задам въпроси, и да чуя отговори.
И мисля, че има и други хора, които са готови на това.