Кой е църквата? (фейлетон)

Въпросът се задава от проповедника. Събранието трябва шумно и ентусиазирано да извика "Аз!". Ако не е достатъчно шумно или достатъчно ентусиазирано, въпросът се задава отново и отново, докато църквата не започне да се задъхва и не стане очевидно, че последващи опити за увеличаване на силата на звука ще имат по-скоро обратен ефект.

Ако, обаче, служител в офиса на църквата, който е и църковен член, с попълнен формуляр за членство, прошнурован и пронумерован, отговорил на всевъзможни въпроси, някои прекрачващи границата, отвъд която нормалните хора започват да се изчервяват, намери на принтера в коридора бюджета на църквата, забравен от счетоводителя на църквата, който, по неведоми стечения на обстоятелствата, е съпруга на пастора, същият му е иззет и нашият Индиана Джоунс бива ударен през пръстите и изхвърлен през входната врата, така че да падне на меките си части и да се удари.

Разбира се, разказваме разказвателно и увлекателно, честта да напишат подробно описание оставяме на съответните органи.

Ние започваме да се чешем по главата (където сме по-малко оплешивели от Петър, важно е да се отбележи) и размишляваме как се връзва параграф 1 с параграф 2. Ти, драги читателю, можеш също да се почешеш по главата, било то с коса или без. По случай празника на жената, на който си спомняме колко малко всъщност уважаваме нашите по-слаби съседи, разрешаваме на жените, които току що са си направили прическа, за да са чаровни и хубави на техния ден, да не се почесват. Но те, каквито са умни, и без почесване ще достигнат до същия отговор, до който останалите от нас достигат след дълго почесване — двата параграфа просто не се връзват.

Епилог —

За да запазим добрия тон, ще си спомним за истинският Индиана Джоунс (не че нашият не е истински), който Петър така обича да цитира — "Archaeology is the search for fact... not truth. If it's truth you're looking for, Dr. Tyree's philosophy class is right down the hall."